Пропускане към основното съдържание

Деление

  • Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност — лингвофилософия, или може също от страна на философията като Философия на езика (менталингвистика — език и съзнание, език и мислене; по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е невросемантиката, която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието, лингвосемиотика — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет), лингвономинация(изследва проблемите на означаването; ономасиология), лингвоакустика.
Според различните течения в езикознанието семантика или се поставя извън от или се интегрира в другите големи категории — лексикология, морфология, синтаксис. По същия начин някои лингвисти предпочитат да говорят за морфосинтаксис, отколкото напълно да разделят областите морфология и синтаксис, на базата на които се правят училищните граматики.
Класически се говори за нива на езика — лексикално, морфологично и т.н. И тези нива се изучават от съответните дисциплини.
  • Стилистика — изследва „езиковите единици във функционален план“ (начин на използване и разслояване) и реализацията им на речеви единици (като резултат на подбор) — функционална стилистика (изследва и описва системата от стилове на езика), лингвостилистика (стилистика на езиковите единици), текстостилистика, стилистика на художествената реч.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Общо и частно езикознание

В езикознанието се изучават общите особености на езика. „Общото езикознание“ изследва „същността и природата на езика“ (понятия като същност и природа на каквото и да е било са отхвърлени от модерната философия — виж  деконструкция  и  Дерида  в частност по въпроса същност и природа на езика); „проблема за произхода“ ( Шлайхер ); общите закони на „развитие и функциониране на езика“; проблема за „връзката между език и общество“, „език и мислене“ (виж статията за  Език ); „произход и развитие на писмото“ ( Писменост ); „езика като знакова система“; намира мястото на езика сред останалите знакови системи (виж  семиотика ); изучава елементите, от които се изгражда знаковата система; правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение. Частното езикознание изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славян...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Лингвистични методи

Лингвистичните методи  (виж  научен метод ) се разделят на две основни групи - синхронни и диахронни 1. Класифакция и  систематизация Дълги векове езикознанието се изчерпвало в съставянето на  граматики . Основният метод или по-скоро подход е бил класификация и систематизация в рамките на конкретен език. Този подход на класификация и систематизация е най-старият подход в науката изобщо, който никога не губи своето значение и е необходима предпоставка за всяко научно изследване. Класификацията и систематизацията в езикознанието обикновено се осъществяват чрез сегментация (деление) и субституция. 2.Описателен    метод Това също е един от най-старите методи на изследване. Съставен е още от древните гръцки граматици и се нарича още емпиричен. Терминът описателен не e съвсем точен, тъй като методът не изисква само описание на езиковите факти, а преди всичко те да се анализират и теоретизират. Граматиките, които са съставени на този принцип се наричат описа...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Историческо развитие и школи

Макар че изучаване на езика имаме още от времето на  Аристотел , съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било  филология , което в България днес е придобило по-общ смисъл на  университетска дисциплина  на изучаване на език и литература. Първото текстово споменаване на думата „филология“ датира от  1716  г., а  лингвист , като някой, който изучава езика, датира от  1641 , а първо споменаване на  лингвистика  има от  1847 . Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в.  Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че  Фердинанд дьо Сосюр  е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи  структурното езикознание , което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисц...
Публикуване на коментар
Прочетете още