Languege

Лингвистичните методи  (виж  научен метод ) се разделят на две основни групи - синхронни и диахронни 1. Класифакция и  систематизация Дълги векове езикознанието се изчерпвало в съставянето на  граматики . Основният метод или по-скоро подход е бил класификация и систематизация в рамките на конкретен език. Този подход на класификация и систематизация е най-старият подход в науката изобщо, който никога не губи своето значение и е необходима предпоставка за всяко научно изследване. Класификацията и систематизацията в езикознанието обикновено се осъществяват чрез сегментация (деление) и субституция. 2.Описателен    метод Това също е един от най-старите методи на изследване. Съставен е още от древните гръцки граматици и се нарича още емпиричен. Терминът описателен не e съвсем точен, тъй като методът не изисква само описание на езиковите факти, а преди всичко те да се анализират и теоретизират. Граматиките, които са съставени на този принцип се наричат описа...

Лингвометодология  — езикът като обект на лингвистиката се изследва чрез определени  методи  —  компаративна (сравнителна) методика  (същността на сравнително-историческия метод, откъм неговата теоритично-приложна същност),  математическа лингвистика  (възможностите с математически методи да се изучава и описва езика),  глотометрия  (измерване на езика чрез математически методи),  експериментална лингвистика . Приложна лингвистика  — възможностите за приложение на постижения на лингвистиката в практиката — традиционно-приложно езикознание (чрез различни конкретни дисциплини се решават практически задачи за използване на езика), съвременно-приложно езикознание, лингводидактика (методика на обучение по роден и чужд език),  усвояване на езици ,  езиково развитие ,  невролингвистика ,  компютърна лингвистика . Лингвистична историография  — история на езикознанието. Лингвистична систематика — определя е...

Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност —  лингвофилософия , или може също от страна на философията като Философия на езика ( менталингвистика  — език и съзнание, език и мислене; по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е  невросемантиката , която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието,  лингвосемиотика  — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет),  лингвономинация (изследва проблемите на означаването;  ономасиология ),  лингвоакустика . Изследване на „езиковата система като структура“, т.е. езика и неговата системно-структурна същност; разкрива се функцията на всеки езиков елемент спрямо останалите —  фонология  с  фонетика ;  морфология  и  синтаксис  — обединени от  граматика ,  лексикология ,  семантика . Според различните течен...

В езикознанието се изучават общите особености на езика. „Общото езикознание“ изследва „същността и природата на езика“ (понятия като същност и природа на каквото и да е било са отхвърлени от модерната философия — виж  деконструкция  и  Дерида  в частност по въпроса същност и природа на езика); „проблема за произхода“ ( Шлайхер ); общите закони на „развитие и функциониране на езика“; проблема за „връзката между език и общество“, „език и мислене“ (виж статията за  Език ); „произход и развитие на писмото“ ( Писменост ); „езика като знакова система“; намира мястото на езика сред останалите знакови системи (виж  семиотика ); изучава елементите, от които се изгражда знаковата система; правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение. Частното езикознание изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славян...

Макар че изучаване на езика имаме още от времето на  Аристотел , съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било  филология , което в България днес е придобило по-общ смисъл на  университетска дисциплина  на изучаване на език и литература. Първото текстово споменаване на думата „филология“ датира от  1716  г., а  лингвист , като някой, който изучава езика, датира от  1641 , а първо споменаване на  лингвистика  има от  1847 . Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в.  Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че  Фердинанд дьо Сосюр  е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи  структурното езикознание , което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисц...

Езикознанието  (лингвистиката) е  наука , изучаваща  естествените езици . Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика ( граматика ) и на смисъла на езиковите единици ( семантика  и  прагматика ). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от  логиката , математиката и  информатиката ). Граматиката  включва  морфологията  (образуването и състава на думите),  синтаксиса  (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и  фонологията  (звуковите систе...