Пропускане към основното съдържание

Публикации

Лингвистични методи

Лингвистичните методи  (виж  научен метод ) се разделят на две основни групи - синхронни и диахронни 1. Класифакция и  систематизация Дълги векове езикознанието се изчерпвало в съставянето на  граматики . Основният метод или по-скоро подход е бил класификация и систематизация в рамките на конкретен език. Този подход на класификация и систематизация е най-старият подход в науката изобщо, който никога не губи своето значение и е необходима предпоставка за всяко научно изследване. Класификацията и систематизацията в езикознанието обикновено се осъществяват чрез сегментация (деление) и субституция. 2.Описателен    метод Това също е един от най-старите методи на изследване. Съставен е още от древните гръцки граматици и се нарича още емпиричен. Терминът описателен не e съвсем точен, тъй като методът не изисква само описание на езиковите факти, а преди всичко те да се анализират и теоретизират. Граматиките, които са съставени на този принцип се наричат описа...
Скорошни публикации

Методи и приложения

Лингвометодология  — езикът като обект на лингвистиката се изследва чрез определени  методи  —  компаративна (сравнителна) методика  (същността на сравнително-историческия метод, откъм неговата теоритично-приложна същност),  математическа лингвистика  (възможностите с математически методи да се изучава и описва езика),  глотометрия  (измерване на езика чрез математически методи),  експериментална лингвистика . Приложна лингвистика  — възможностите за приложение на постижения на лингвистиката в практиката — традиционно-приложно езикознание (чрез различни конкретни дисциплини се решават практически задачи за използване на езика), съвременно-приложно езикознание, лингводидактика (методика на обучение по роден и чужд език),  усвояване на езици ,  езиково развитие ,  невролингвистика ,  компютърна лингвистика . Лингвистична историография  — история на езикознанието. Лингвистична систематика — определя е...

Деление

Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност —  лингвофилософия , или може също от страна на философията като Философия на езика ( менталингвистика  — език и съзнание, език и мислене; по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е  невросемантиката , която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието,  лингвосемиотика  — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет),  лингвономинация (изследва проблемите на означаването;  ономасиология ),  лингвоакустика . Изследване на „езиковата система като структура“, т.е. езика и неговата системно-структурна същност; разкрива се функцията на всеки езиков елемент спрямо останалите —  фонология  с  фонетика ;  морфология  и  синтаксис  — обединени от  граматика ,  лексикология ,  семантика . Според различните течен...

Общо и частно езикознание

В езикознанието се изучават общите особености на езика. „Общото езикознание“ изследва „същността и природата на езика“ (понятия като същност и природа на каквото и да е било са отхвърлени от модерната философия — виж  деконструкция  и  Дерида  в частност по въпроса същност и природа на езика); „проблема за произхода“ ( Шлайхер ); общите закони на „развитие и функциониране на езика“; проблема за „връзката между език и общество“, „език и мислене“ (виж статията за  Език ); „произход и развитие на писмото“ ( Писменост ); „езика като знакова система“; намира мястото на езика сред останалите знакови системи (виж  семиотика ); изучава елементите, от които се изгражда знаковата система; правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение. Частното езикознание изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славян...

Историческо развитие и школи

Макар че изучаване на езика имаме още от времето на  Аристотел , съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било  филология , което в България днес е придобило по-общ смисъл на  университетска дисциплина  на изучаване на език и литература. Първото текстово споменаване на думата „филология“ датира от  1716  г., а  лингвист , като някой, който изучава езика, датира от  1641 , а първо споменаване на  лингвистика  има от  1847 . Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в.  Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че  Фердинанд дьо Сосюр  е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи  структурното езикознание , което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисц...
Езикознанието  (лингвистиката) е  наука , изучаваща  естествените езици . Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика ( граматика ) и на смисъла на езиковите единици ( семантика  и  прагматика ). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от  логиката , математиката и  информатиката ). Граматиката  включва  морфологията  (образуването и състава на думите),  синтаксиса  (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и  фонологията  (звуковите систе...